[English translation below]

В рамките на тази дискусия ще обсъдим както актуалните борби на жените в България за добри условия на труд и живот, така и възможността за по-тясно сътрудничество по такива теми между организации, застъпващи се за полово равенство, и синдикати в страната и в международен план.

В България, гласи популярната мантра, всичко е наред с трудовото положение на жените – жените работят, получават равни заплати като мъжете и дори има много жени на високи мениджърски позиции. Под тази повърхност се крият обаче десетки неразрешени проблеми и задълбочаващи се конфликти. Така например силно феминизирани сектори като тези на грижата, текстила и услугите са и едни от най-зле платените и с най-тежки условия на труд, а бедността в България сред жените е по-висока от тази сред мъжете. Стачките и протестите на учителите през 2007, на шивачките през 2010 г., на медицинските сестри от 2019 г. насам и актуалните протести на служителите на НЗОК през лятото на 2022 г. са малка част от примерите за водените борби през годините в сектори с ниско заплащане и масово заети жени.

Най-често от жените се очаква да поемат и така наречената „втора смяна“ – т.е. безплатна грижа за домакинство, деца и болни или зависими близки. Този процес пък се подсилва от разпада на социалната държава: когато няма детски градини, жените трябва да полагат повече грижи за деца; когато държавните социални грижи за възрастни и болни са зле финансирани и недостатъчни, жени поемат този труд в рамките на домакинствата си. Протестите на Международния ден на жените на 8-ми март и на Международния ден за борба с насилието над жени на 25-и ноември в последните няколко години активно опитват да обърнат внимание на грижовния труд, но и на икономическото и трудово положение на жените и как те влияят на насилието над жени.

Тези процеси болезнено се задълбочиха по време на пандемията, когато предимно жени работеха „на първа линия“ като медицински сестри, болногледачки, учителки, социални работнички, магазинерки и др. Пандемията остави жените в България по-бедни, а здравните и социални системи в страната – в още по-окаяно положение. Днес високата инфлация, непосилните цени за транспорт, храна, а скоро и отопление удрят всички, но най-вече по-бедните в обществото, докато увеличението на бюджети за отбрана ще бъде компенсирано с орязване на парите за болници, училища и социални домове. Всички тези процеси са не само локални в България, но и глобални, а опитът на феминистки и синдикалистки в сходни борби извън България може да вдъхнови тези на родна почва.

Как могат организации и хора, работещи по феминистки и трудови теми, да обединят сили, за да се борят за по-добри условия на труд във феминизираните сектори? Може ли опитът от борбите на феминистки и работнички от друга страни в Източна Европа и отвъд нея (със специално внимание върху трудовите борби на мигрантките) да е полезен за организиране на тези битки в България? Това са само част от въпросите, които ще обсъдим в рамките на дискусията.

***

Feminized labor and social reproduction in Bulgaria

In this workshop we will discuss both the current struggles of womxn in Bulgaria for better working and living conditions and the possibility of closer cooperation on such issues between feminist organisations and trade unions in the country and transnationally.

In Bulgaria, the popular saying goes, all is well with the situation of womxn in the labor market – womxn work, are paid the same as men, and there are even many womxn in senior management positions. Beneath this surface, however, lie dozens of unresolved problems and deepening conflicts. For example, highly feminized sectors such as care work, textiles and services are also some of the worst paid and with the worst working conditions, and poverty in Bulgaria among women is higher than among men. Teachers’ strikes and protests in 2007, seamstresses’ in 2010, nurses’ since 2019 and the current protests by employees in the National Healthcare Fund in the summer of 2022 are a few examples of the struggles waged over the years in sectors with low pay and mass female employment.

Most often, womxn are also expected to take on the so-called “double shift” – i.e. unpaid care work for and domestic work at home. This process is reinforced by the breakdown of the welfare state: when there are no kindergartens, women have to do more childcare; when state social care for the elderly and sick is poorly funded and inadequate, womxn take on this work within their households. The protests on International Women’s Day on 8 March and International Day for the Elimination of Violence against Women on 25 November in the last few years have actively tried to draw attention to care work, but also to women’s economic and labour situation.

These processes were painfully exacerbated during the pandemic, when it was mostly womxn who worked as essential workers – nurses, carers, teachers, social workers, shop assistants, etc. The pandemic left womxn in Bulgaria poorer and the country’s health and social systems in an even more deplorable situation. Today, high inflation, unaffordable prices for transport, food and soon heating are hitting everyone, but especially the poorer in society, while increases in defense budgets will be offset by cuts in funding for hospitals, schools and care homes. All these developments are not only taking place in Bulgaria, but are global, and the experience of feminists and trade unionists in similar struggles outside Bulgaria can inspire those at home.

How can organisations and people working on feminist and labour issues join forces to fight for better working conditions in feminised sectors? Could the experiences of struggles of feminists and workers from other countries in Eastern Europe and beyond (with a special focus on migrant women’s labour struggles) be useful for organising these struggles in Bulgaria? These are just some of the questions we will discuss during the workshop.