Призив за Транснационална среща за социална стачка. Париж, 21-23 октомври

Това, което се случва във Франция, се простира далеч отвъд френските граници. Макар и тази реформа ясно да потвърждава, че прекаризацията е най-малкото европейски проблем, борбата срещу „трудовия закон и неговия свят“ осъществи това, което всички очакваме и към което се стремим: масова социална стачка. Днес, повече от всякога, въпросът е как да отнесем борбата и надигането на транснационално ниво.
Тази стъпка е необходима и неизбежна. Трудовият закон е само фрагмент от по-широк проект, целящ навсякъде да откъсне милиони хора от възможността да откажат едно настояще и бъдеще, изградено от експлоатация. Пакетът на бюджетни ограничения в Гърция, Законът за работата в Италия, Hartz IV в Германия, законът Peeters в Белгия са само някои примери, вървящи в една и съща посока: орязване на надниците и социалните плащания, финансиализацията на пенсионните плащания, производството на мигрантска трудова сила, принудена да работи при всякакви условия и цени, за да получи позволение за престой и да плати „цената“ на гостоприемните политики на Запада, създаването на трудова сила, държана постоянно на разположение, която е изложена на милостта на работодателите, упълномощени от Държавата да упражняват деспотична власт. Дори решението на Великобритания да напусне ЕС ще засегне работниците както там, така и в цяла Европа. Националните политики не са вече само национални. Нарастващата мобилност на труда и транснационалната организация на производството изпълва всеки град, страна и работно място с транснационални динамики. Прекаризацията засяга всички поколения и сектори, тя е общо условие, захранвано от различия и йерархии, които преминават и създават граници.
Срещу сливането на европейските трудови политики, срещу илюзията, че ренационализацията на политическите инициативи и антиимигрантските политики са решението, срещу капитализма и неолиберализма, ние трябва да изградим едно транснационално сливане на борбите. Масовата социална стачка във Франция сочи пътя за това. Стачки във всеки сектор на производството и услугите бяха съчетани с масова мобилизация в големите градове. Те включиха също и прекаризираните работници, непредставени в профсъюзите, и успяха да прекъснат както производството на стойност, така и осъществяването на печалбите. Експериментите, случващи се в Европа през последните години – стачките в мигрантския труд, стачките в логистичния сектор и така по веригите на производството и труд по предоставянето на грижи – бяха пренесени в масово измерение във Франция. Логиката на солидарността и разделението между борбите на работните места и тези извън тях бяха преодоляни чрез обща политическа цел. Апелите за повече демокрация, справедливост и социални права, както и срещу полицейската репресия, откриха в съпротивата срещу деспотизма на надниците и на работодателите обща пресечна точка и политически приоритет. Сега е време да отнесем това движение на по-високо ниво, знаейки, че борбата срещу прекаризацията не свършва и не може да свърши с противопоставянето срещу националните закони.
Започвайки от посланието за бунт, достигащо всички краища на Европа от Франция, и след първото събрание в Париж, Платформата за транснационална социална стачка кани работници, активисти, профсъюзници и европейски мрежи да се срещнат отново в Париж между 21 и 23 октомври, за да обсъдят как социалната стачка във Франция може да укаже пътя към транснационално надигане на живия труд срещу прекаризацията. Необходимо е да консолидираме едно общо пространство за сближаване и организация, където прекаризираните, мигрантите и индустриалните работници могат да се припознаят, където различни условия на прекариат могат да се срещнат лице в лице, където да изградим общи дискурс и искания, способни да станат отправна точка за милиони хора, ежедневно и все повече отказващи експлоатацията в Европа и отвъд. За да се възползваме от транснационалния потенциал на настоящата мобилизация, е необходимо да донесем Европа във Франция, така че после да отнесем Франция в Европа и дори по-далеч – в транснационален ден на действия и стачки, където ще можем да направим стъпка напред в организацията на надигането на живия труд в Европа и отвъд.