Home / Multilingual / Заключителен доклад от срещата на ТСС в Париж

Заключителен доклад от срещата на ТСС в Париж

unnamed150 души взеха участие в различни моменти от тридневната среща на платформaта ТСС (Транснационална Социална Стачка) в Париж на 21-22-23 октомври. В Париж пристигнаха работници и активисти от Италия, Великобритания, Португалия, Словения, България, Полша, Швеция, Германия и Белгия. От главните герои на френското движение срещу Трудовия Закон на Оланд, до работници от складовете на Amazon  в Полша, Германия и Франция; от стачкуващите работници от Deliveroo във Великобритания, до италиански имигранти борещи се срещу експлоатацията и имиграционните закони; от германски и шведски работници в сферата на медицинските и домашните грижи, до активисти от Балканския път; от стачкуващи младши лекари, до словенски студенти. Представители на цял един свят на непокорния труд се срещнаха в Париж, за да обсъдят заедно как да преодолеят границите на собствените си местни инициативи и да ги свържат в общ проект.

След като на срещата на ТСС в Познан преди една година посочихме, че опозицията на съществуващото статукво в Европа трябва да започне от отказа от експлоатацията и нейните политически условия, залогът в Париж беше да направим крачка напред в укрепването на общата ни транснационална инфраструктура. За да бъде ефективна, транснационалната координация трябва да се основава на неподчинението на труда случващо се на различни места из Европа и то да се практикува от субектите, които индивидуално и колективно отказват да бъдат на разположение на капитала. По този начин, транснационалната инфраструктура не е нито откъсната от различните местни борби, нито е просто тяхна сума. Още по-малко тя е някакво формално споразумение между синдикатите и социалните движения. Тя е по-скоро пространство за организация, където потоците от локални неподчинения могат да бъдат насочени към общите врагове в европейското пространство и, на свой ред, всяка от тези борби може да придобие по-голяма сила и нови съюзници чрез тази взаимовръзка.

Ние се опираме на вълната от стачки пресичаща Европа, като в същото време работим, за да открием нови възможности за социална и транснационална стачка. Стачката за нас е реално движение, което може да наруши функционирането на текущия баланс на силите вътре и извън работното място. Ние искаме да консолидираме политическата инфраструктура, така че да превърнем всяка локална стачка в място, където неподчинението на труда се засилва и работниците могат да се припознаят като част от една и съща борба, водена в различните сектори, правни условия и национални граници. За да направим това, ние трябва да изградим по-силни връзки чрез засилен обмен на информация, разпространение на конфликтите и определянето на общи посоки.

Четири основни оси бяха признати като централни и те бяха обект на четири семинара, доклади от които ще бъдат разпространени през следващите дни: логистичния контрол осъществяван през времето, налаган в складовете и в болниците, в интернет платформите и във фабриките; прекаризацията на труда, предизвикана от европейските политики налагани във всяка държава; регулирането на социалната система като средство за налагане на подчинение на граждани и мигранти и като инструмент за създаването на един свят на прекарийния труд в сферата на грижите; политиките в областта на миграцията, разкриващи интеграцията като въпрос на евтината работна ръка и експлоатацията, подсилен от изнудването за разрешение за пребиваване и управлението на мобилността. Отхвърлянето на мобилните приложения отчитащи труд/време от страна на шведските работници в сферата на грижите е свързано с отхвърлянето на същия контрол, което работниците от Amazon изразяват в складовете; борбата срещу Трудовия Закон във Франция споделя същата основа като борбата срещу много други трудови законодателства следващи насоките на програмата 2020 на ЕС; стачките на медицински сестри, учителите и лекарите са част от опозицията срещу унищожението на социалните помощи водена от техните получатели; преодоляването на границите от мигрантите по Балканския път е свързано с борбата срещу институционалния расизъм, поставящ, както мигрантите в рамките на ЕС, така и тези идващи извън него, в положение, при което могат да бъдат изнудвани.

Нашата транснационална инфраструктура превръща тези връзки в нещо видимо и разпознаваемо. Това не е просто начин да намерим нови контакти през границите, но също така и начин да преодолеем ограниченията на местните инициативи чрез разработването на обща основа. Нашият опит от локалните ни борби и тези случващи се близко до нас, показва, че фокусирайки се върху собствените си конкретни искания и вкарвайки се в остарелите категории на труда, които вече не удържат нашите борби, ние изпадаме в изолация. Но стачното движение излиза извън институционалните си граници. Отвъд строго регулираните юридически стачки, опитът, който вече имаме, като този от стачката в Deliveroo ни показва как те могат да се задействат от самоорганизирани (grass roots) синдикати възникнали до голяма степен извън традиционните синдикати и успяващи да организират работници, които технически нямат право на стачка; стачката на жените в Полша (срещу забраната за аборт) ни показа нагледно какво може да представлява една социална стачка, защото тя създаде пространство на масов отказ от политическите условия на потисничество и експлоатация. Всяка стачка може да стане точка на концентрация на широки взаимовръзки и част от транснационално движение.

За укрепване на нашата инфраструктура трябва да изградим наше пространство и да създадем наше време. Ние искаме да превърнем европейското пространство, с всичките си вътрешни различия, в наше пространство за борба, знаейки, че това е дълъг процес. Това изисква толкова много неща, като например изграждането на нов език, ново въображение и способност за интервенция, така че да превърнем разликите, които ни разделят в точки концетриращи обща сила. Следващите месеци ще бъдат посветени на тези задачи. Ние ще бъдем в Лондон, за да вземем участие в организацията на стачката «един ден, без нас», която мигрантите организират в Обединеното кралство на 20 февруари, където ще внесем нашата транснационална перспектива и нашия опит от стачките на мигрантския труд, за противопоставяне на наратива, според който решението на кризата е, да се освободим от мигранти, както и да отхвърлим идеята, че единственият начин да се противодейства на този разказ е такъв базиран на утилитарна или солидарна основа. Ние ще бъдем в Любляна за да се срещнем с мигранти и активисти, които през последните години са превърнали Балканите в политическо бойно поле заедно с работниците и движението на студентите, което потвърждава централното място на Изтока в сегашния европейски ред. Накрая, ние ще отидем в Полша, където се планира международна среща на работниците от Amazon, където ще обсъждаме заедно как да се организират трансгранични стачки и символични инициативи способни да „пътуват“ през складовете. Ние ще утвърдим общия ни проект на всички места, където се обсъжда опозиция на сегашната неолиберална Европа и отхвърляне на експлоатацията, с намерението да направим така, че стачното движение да се чуе навсякъде. Ние ще участваме заедно в планирането на моменти на видимост и мобилизация, които могат да изразят и да дадат резонанс на общата сила която изграждаме през границите.

Очаквайте транснационалната социална стачка. Тя идва!

From: https://goo.gl/TkEutu